Училище “Св. св. Седмочисленици” (Славейковото училище)

Сградата е паметник на културата с национално значение. Построена през 1863 година за светско училище, тя е уникална и рядко срещана по мащабите си за България от епохата на Възраждането. В нея е учителствал Петко Р. Славейков. Затова в историческото съзнание на търговищенци училището остава като “Славейковото училище”.

Сградата е разположена като подчертан вход към старинния квартал “Вароша”. Нейният монументален характер винаги е бил носител на историческата памет на нашия град.

Днес в нея се съхранява фондът на Историческия музей, който наброява 30 000 музейни единици и научната библиотека.

Крумово кале

На 7 км. от Търговище, по пътя за Омуртаг се намира крепостта “Крумово кале”. На повече от 150 дка се издигат древни руини. Крепостта е строена по времето на Юстиниан І в края на V век, като част от отбранителната система на Византия. Целта й е била да спира набезите на славяни, прабългари и готи. Преди образуването на българската държава крепостта е разрушена.

В края на ІХ век върху руините възниква българско селище с ранносредновековни землянки. През ХІІ - ХІV век крепостната стена е преоформена и отново е част от отбранителна система, само че сега на столицата Търново. Крепостта е една от трите пазили прохода Дервента.

От двете страни на порталната врата има две U образни кули. Вътре са жилищните постройки и една класическа трикорабна базилика с помещение за кръщаване. От каменните стени е останало метър и половина - два височина, но и така са достатъчно внушителни, дебели са 1 метър.

В крепостта има разкрит некропол от ХІV век. Цялото поле отвъд стената е било селище. В калето живеела само феодалната върхушка.

След последните проучвания на крепостта се налага мнението на археологът Ангел Конаклиев, специалист в Исторически музей, Търговище, че има голяма вероятност калето да е известния град Мисионис.

В квартал Варош на Търговище има негов паметник край историческия музей (в който се съхранява камата му и къща-музей с експозиция за неговия живот и за борбата за освобождение на местното население.
На негово име са кръстени търговищкото туристическо дружество, туристическият дом в града и местност в Преславска планина (североизточно от връх Младост) Във Варна и Търговище има улици с името му. Във Враца улица „Никола Симов“ продължава като улица „Поп Сава Катрафилов“.

Град Търговище

Търго̀вище е град, разположен в Източна България. Той е административен център на община Търговище и областен център на област Търговище. До 1934 г. името му е Ескѝ Джумая̀.
Град Търговище се намира на север от Преславската планина. На 320 км североизточно от София, на 41 км западно от Шумен, на 25 км северозападно от Велики Преслав и на 100 км североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 км) и Русе (100 км) го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Кварталите на града са - Боровец, Бряг, Вароша, Въбел (Герен)

Археологическите сведения доказват, че по тези места човешки живот е имало още през медно-каменната епоха (халколит) — V-IV хилядолетие пр.н.е. В околностите на града са открити останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.), селище от римската епоха (II-IV век от н.е.), селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). Намерени са останки от селище от Първата българска държава (крепостта Сборище), селище и крепост от Втората българска държава. От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.

Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развиват се множество занаяти - абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др. Градът има своето място в национално-освободителното движение.

През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов- Куруто - знаменосец на Ботевата чета. През 1934 г. градът e преименуван на Търговище.

С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен башибозук под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града и българското население на жесток грабеж и мъчения. Били запалени панаирът, чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50-60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350-400 човека. Но не навсякъде отбраната имала успех - закланите, застреляни, изнасилени, обесени били много. Не била пощадена и църквата – турци влезли и в нея. Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените башибозуци били осъдени и обесени публично заради деянията си

По данни от 2008 година, в град Търговище живеят 42 202 души, или 61.9 % от населението на общината и 28.4 % от населението

По-големите промишлени предприятия в града са "Тракия глас България" ЕАД (Шишеджам), „EnerSys — USA“ (бившият завод „Енергия“ АД), Търговище Боталинк Къмпани- част от веригата "coca cola", "Терем-Хан Крум" ЕООД, „Алгара“ ЕООД (държавно), „СПРИНТ-73“ ООД, "Винпром Търговище" АД, "Мебел Стил" ООД, Хлебопроизводство и сладкарство ООД - бутилиращ Минерална вода Търговище

В града функционират 7 начални, 19 основни училища, 2 СОУ (I СОУ "Свети Седмочисленици", II СОУ "Професор Никола Маринов"), езикова гимназия ( ПГИЧЕ "Митрополит Андрей"), 4 извънучилищни звена. На територията му има 5 професионални училища - техникуми по механотехника, икономическа информатика, строителен, по обществено хранене и селско стопанство , които вече са преименувани на професионални гимназии.Също така от 2009 г. има Сиско Мрежово Академия в град Търговище.

В града има Школа за изобразителни изкуства, основната ѝ дейност е обучение на ученици от 5 до 18 годишна възраст, в областта на изобразителните изкуства. Нейните възпитаници са носители на големи награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Република Македония, Чехия, Германия и др.

В града функционират Професионален ансамбъл "Мизия" (с професионални танцьори и оркестър), Частна школа "Рождество Христово" (с групи за деца и възрастни, начинаещи и напреднали) и младежки ансамбъл към Центъра за работа с деца (съставен основно от ученици).
Футболните отбори на града са „Светкавица“ и „Боровец“, като Светкавица играе в Източна „Б“ футболна група. Освен футболни отбори в града има още спортен клуб по спортна стрелба „Светкавица“ и карате-клуб „Тангра“, спортни танци- клуб "Киара", Бокс и кик бокс клуб "Светкавица" и мн др спортове като борба , баскетбол , волейбол , гимнастика , ММА (свободни боеве). Клуб по карате киокушинкай "Ояма". Клуб по спортно ориентиране "Вариант 5".
уристическо дружество „Никола Симов“, създадено на 30 ноември 1903 година.Личности

живял в Търговище Арх.Нелсон Макнев Ненов - народен представител в 37 Народно събрание, 11 избирателен район - Ловеч